От колко дни вали
земята само ще запомни
но
аз не съм тук
не съм до теб
облак прах
довери се на
гласовете, които не искаш да чуваш
гласа на един спомен без глас
се лекува с болезнени методи
Радичков пише - спомен като кълвач
лекувай ме
потърси ме пак такъв
носиш ли още същия стар чадър?
аз съм непостоянното слънце
а ти как се казваш?
пустиня ?
първо слънце?
нямаш ли отговор?
ще сънуваш ли в мен своя сън
довери се на заблуждението -
кръстопът в полето
за да се оневиниш
за гласа си, който не искаш да чуваш
Но Изпълнен със
скици сенки очи във които да предадеш себе си
подсъдим спомен съвестта ти е болна
но ти още не знаеш да помниш
и колко е светъл света
и как сребриста вода отразява
бяло лице
но защо ти е да ме търсиш
когато не си с мен
и аз не съм тук
пропуснати дни са тези, които не помня
но ти - когато се озовеш в мен
не бързай да ми го казваш
защото
спиралата води към мрака...
ако пропаднеш ще си мигът на проблясък
не лекувай безсънието
тогава аз идвам
облак прах
или първо слънце
да те оневиня
слушай сънищата,
в които те питам за името
чуй и запомни какво ще ми отговориш!
когато не носиш същия стар чадър
не скици
не сенки
нито очи, в които да предадеш себе си
няма ме, ако не помниш сам името си...
ако не се срещнеш сам в страха си
колко отдавна не пиша за себе си,
а за гласовете, които трябва да чуеш...
ще сънувам заради тебе безсънието -
кръстопът в полето - отговорът -
споменът е кълвач и лекува с болезнени методи
Сънят :
Навалица - блъскам се в трупове
Спиралата води към дъното
на пустиня
и няма вода, да ме извлече
или обратното
не ме търсиш пак там,
където вали и
земята прощава
сгреших - обвиних мъртвите
пропуснати дни
пълзя бяла сребриста вода
се пързаля по пръстите
и аз се изплъзвам
някак си избягвам всички хора,
намирам се в кръговото движение
и ако продължа ще те пресрещна
толкова сам и затворен
толкова щастлив и изгубен,
че да те спра
и по-тихо от дишане
да ти кажа здравей,
ще ми кажеш ли името си....
-
А после те будя и съм толкова непозната в себе си,
колкото недоверчива бях към теб, докато спях и разгадавах тайната ти.
Ето, сега си изпълнен...пясъка е на дъното, слънцето е високо, водата
остана в очите ми, за да не си спомниш...
Колкото и високо да бях, все пак по-далече е непостоянството ми...
От сега нататък ще заспиваш спокоен.
Облак прах бях и оставам...
Пустиня се казвам.
Ненужно е да ме търсиш. Не съм до теб . Нито ще остана покрай себе си...
Безум, колко трудно разбрах името ти.
някога може би ще се срещнем в кръга...
дотогава? дъжда спиралата на забравата мрака мига и проблясъка !
