Тук съм.
1.
Лице в лице с голия свят,
със земята, над която
се зазорява и проличава
небесен чист път
Ято птици
носи деня,
А мен бавно
ме спуска
Какво се е случило,
за да проходя безгрешно,
уверено аз правя своите
стъпки в пръстта
И правя пътека
Изкаляна и неравна пътека,
едва проходима, но аз съм това...
В очите ми светлината
на небесния кадър -
сам сляп за себе си
2.
колко
тясно
бе
в мен
Колко неточен беше Светът -
с всичките му навигационни системи,
с посоките - оправданият хаос,
с всички нас - податливи създания,
цялото това - подранило величие...
Той беше сгрешен.
И грешката беше Времето.
И неверни бяхме ние самите,
докато
разединявахме и отблъсквахме,
докато премахвахме всичко
и не се осмелявахме да отричаме
после:
съкратихме всичко до НЕ
НЕ СЕ ЧЕТЕ
НЕ СЕ СЪСТОИ
НЕ СМЕ БИЛИ.
3.
НО
Ето ме -
в глътката на Миналото,
в пазвата на една тайна,
която сме мислили и таили
за себе си...
понеже сме скривали нас самите.
Колко дни преброи
и годините колко са?
Дори да ги събереш и получиш
ще успееш ли да ни разделиш?
Та дори да успееш...
Това ли ще бъде всичко по силите ти?
Ти ли ще бъдеш посочения?
Каквато бях
ти
той
тя
няма вече да бъде
и докато ти-аз-крещенето
надделяваше
бе -любовта и виелиците
там навътре -
бе дъжда
и в пустинята
непокътната чашата,
пълна с Горчиво,
пелин по устните на спомена
Горчилката на Миналото
е изпита.
4.
Днес - дълбочина, от която
вчера и утре изтичат...
стопяват се...
правят ни равни и безразлични
и със спотаени рани
и с пресъхнали погледи
винаги ние
вчера днес и утре
до претопяването в думите.
или изгарянето
5.
Едно огледало
бе един сън
е историята
на дъното,
по което остават
стъкълцата:
съществувалите
пролуки-процепи-счупено
любов-непринуденост
е страстта,
а после изгубеното
като преследвач
и ловец на сърдечни импулси
6.
Колко тъжен нов ден
Колко тъмен нов път
и бягството ти от мен
на недочаканите очи
с цвят на дъжд
мрак и клепки,
които очаквах
да се разтворят
Да видят с мен птиците,
да видят мен между птиците,
дори смътно, да зареят поглед,
без страх, че ме губят,
без страх, че догонват спомени
и творят несъществуващ
Път
Небе
Ято
Слънце
Кръг
Сянка
Лицето ми
просто Очи с вяра в самите себе си
7.
Там - лице в лице със врага -
какъвто ще бъде новородения Ден,
прекъснал нощта,
за да ти покаже красивото в битката,
борбата заради слабостта,
бледа поука на фона на Яркостта
се явява
Ти беше всичко,
а аз бях Миналото -
красиво неуверено и разхвърляно
Ако не знаеш как да ми отговориш,
направи го с мълчание -
съвземи се в мен
Толкова светло е тялото ти
колко е тъмно това отражение
на окото ти в дъното
на копринена мрежа -
зеницата ми разтворена,
заради ЖАЖДАТА -
инстинкта ми,
че си Съществувал Винаги
и иначе не може да бъде,
дори по вина на Времето!!!
Вчера днес утре
помежду си бяха безумно далеч
От един сън тръгва всичко,
от една любов се разпадат сезоните,
пълнолунията
и тази сутрин само бедните, слаби птици
ми го напомнят...
Само Времето да убием заедно -
едно престъпление ще ни опрости
и само затова ще ме проследиш,
но то ще бъде достатъчно!
А после очи и небесни тела
и шевици от дни и години...
Разплитам всичко това
и очи в очи с голия свят
ще го обикна, за да поставя
Началото.Песента.Словото.
Не ме отричай, преди да е станало...
