Костас Монтис - "Кого живея"

Костас Монтис - "Кого живея"
Как постоянно се отдалечавам от света,
как си отивам преди да съм тръгнал.
/

Когато се усмихва,
зората забравя сандала си.

/

Ако знаехме само колко хора се подсмихват
на притежателните ни местоимения,
на твърденията на личните.

/

Вече не си отиваме, когато си отиваме,
вече не оставаме, когато оставаме.

/

Вдигнатият клепач на луната.

/

Не си чака реда любовта,
бута се.

/

Когато другите не ще разбират,
ти ще разбираш,
когато другите се питат,
ти няма да се питаш.

/

Разликата

Нека не казваме "това е просто една разлика
във възрастта",
нека не казваме "просто това",
нека не казваме "просто онова",
защото точно в тази "разлика" е разликата,
защото точно в това "това" е разликата,
точно в това "онова",
защото точно тези "незначителни неща"
ни очертават,
в тях се вместваме,
тях сме подписали


/

КЪМ СЪРЦЕТО

Не ми почуквай. Знам.

/

ПАМЕТ I

А тя наведена над ръкописите си,
а тя наведена над фалшификациите си.
Хич и не слуша какво й говориш.

/

НОСТАЛГИИТЕ

Трябваше да си водим бележки тогава, когато
нещата се случваха,
трябваше да си водим бележки тогава, когато
ги преживявахме,
за да не разиграват сега както си искат носталгиите,
за да имаме с какво да ги оборим.