Saturday, January 28

защото така обичам да звучат нещата...



***
Най-желаното не сторих
Tекст: бразилски народен
Музика: Стефан Вълдобрев
Аранжимент: Стефан Вълдобрев

Най-желаното не сторих,
късно е да пей сърцето.
Стига че остават вопли
в устата на морето.

Стига че сълзи остават
и на вятъра в очите.
Най-желаното не сторих
и оплаквам дните.

Мойта скръб е толкоз моя,
кой сега ще я прогони.
Плачех аз за друми ясни,
небеса свободни.

Плачех за пустини глухи,
за пустини с изгрев чуден.
Но душата крачи, бърза,
а светът е муден.


Екстаси (1998)

тази нощ.
тази нощ.
тази нощ е Нощта.
джунгла от лъскави мокри тела - риби,
покръстени в превата вяра.
гладкия данс ...
гладкия данс ...
гладкия дансинг ме чака.
прожектори скачат.
колони реват.
Преглъщам.
ето го знака!

АТАКА-А-А-А-А-А-А!
Екста си.
Екста до.
Екста ре.
Екста ми.
Екста си.
Екста до.
Екста ре.
Екста ми.
каса и фус, каса и фус.
ду дум ду дум. да дам да дам.
сладкия вкус на индийски треви
плува, разлят нашироко.
пода тупти, тавана тупти,
както и всичко наоколо.
музика в мен, изтичат от мен
звуци, вулкани, омаи.
пулса гърми, потта - водопад.
Това е! Това е! Това е!
хлътвам в някакъв спийд ескалатор.
той ме понася нагоре.
30... 40... колко етажа?
давай, не чувствам умора!
дишам... не дишам... дишам... не дишам.
въздухът става излишен.
жълти делфини край мене витаят.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

тази нощ е Нощта.
тази нощ е Нощта.
аз съм крилата ракета - свистя.
въздух - земя, въздух - земя.
кацам на мощния пулт.

КАТАПУ-У-У-У-У-У-ЛТ!
Екста си.
Екста до.
Екста ре.
Екста ми.
Екста си.
Екста до.
Екста ре.
Екста
мила, ела, допри си корема
в моите мъжки врати.
сега се върти, и върти, и върти ...
...коя беше ти?...
сиво кълбо, огледално кълбо,
над нас се върти и върти ...
...мила, коя беше ти?
вече не помня, кога съм напуснал
своето рохкаво тяло.
яхвам метлата и виждам отдолу
себе си, другите, цяла
влюбена, луда, танцуваща маса,
хванала якия грип.
май се отлепям. Адиос, компания.
много добър трип!

бавния транс ...
забавния транс ...
главния трансмагистрален
лъч светлина пак ме намира.
Ето ги райските двери.

ТРЕПЕРЯ
тази нощ е Нощта.
тази нощ е Нощта.
кой съм сега, стигнал до края.
не зная, не искам да зная.

Преструвка (1988)

Като сол дъждът се ръси.
На кристалчета. И щипе.
Уж го чакахме да ни отърси,
по оврелите чела да ни опипа,
а той
като предишност бял и тънък,
като преструвка лъскав и прозрачен,
сега е сол, топи се във очите,
за да имаме с какво да плачем ...


Притча за небесния човек (1988)

Дълго време гледаха нагоре към човека,
който си строеше къща върху пода на небето.
Спореха за тухлите от въздух. И за потните му дрехи.
Докато ги заболяха вратовете.

Сега наведени човъркат пак замята
и гордо си миришат мръсотията под ноктите.
Но няма никога да разберат,
че това е всъщност мирисът на котва.

Кома

Сламени сенки
потъват в заспалите пясъци.
Бяга брегът.
Остава назад и назад и назад.

Пламъци свирят.
Морето гори, морето гори.
Водата завира,
морето гори, морето гори.
Защото не е море, а е нафта.

Пак неподготвен за
сухия юли предчувствам как
пак не съм аз и пак
съм затворен в една микровълнова нощ.

Но един ескимос,
приседнал спокойно на плажа
поклаща глава
и твърди, твърди че е зима.

Зима. Зима.
Толкоз далече прогоних съня,
а съм в кома.

Кома. Кома.
Толкова вени от жега пращят,
но е зима.

Зима. Кома. Зима. Кома.


Стефан Вълдобрев

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO