Кристин Димитрова

НЕЩО ТРЯБВАШЕ

web | Лица с преплетени езици

Днес прехвърча сняг и всичко става
бяло, като веждите на мим.
Бялото очите заблуждава.

Тръгнахме през парка и тогава
ти ме пита накъде вървим:
днес прехвърча сняг и всичко става.

Този сняг се трупа и втвърдява,
пътят става трудно различим.
Бялото очите заблуждава.

Миналогодишната морава
днес се чудя как ще прекосим -
днес прехвърча сняг и всичко става.

Паметта ми вече е мъглява -
помня само, че ще се стопим.
Но...прехвърча сняг и всичко става:
бялото очите заблуждава.

КРЪГ

web | Лица с преплетени езици

- Ако можеш да чертаеш кръг,
стига да е равен и без минало,
в смисъл, да не го е ползвал друг,
би могъл да призоваваш мислите си
и да ги владееш - каза тя.

Той потъна без да иска в мислите си
и попадна във порочен кръг:
вместо него там стоеше друг,
сред тълпа от огледални образи.
Зад огледалата беше тя -
липсващ код от нечетливо минало.

И разбра, че нищо не е минало -
зарът, хвърлен някога от друг,
вместо с цифри с шест различни образа
не е спрял да се върти във кръг.
- Разпозна ли се - попита тя. -
Вече разпозна ли се във мислите си?

- Нямам нищо общо с тези образи -
каза той и ги посочи: "Мислите си,
че излизате от мен, но тя
разслоява общото ни минало
и усуква времето ни в кръг.
Хвана мен, но всъщност хвана друг.

- Няма да избягаш - каза тя. -
В страх извикал всичките си образи
няма как да се спасиш от мислите си.
Нито теб държа, ни някой друг:
сам си хванат в собственото минало.
Няма изход вън от тоя кръг.

- Аз си тръгвам - каза той - и друг
ще остане в гладното ти минало.
- Аз пък ще остана - каза тя -
вечно да танцувам с тебе в кръг.
Той успя да тръгне само в мислите си.
Тя прегърна само цветни образи.

Някога разкъсвал ли си кръг.
Ако можеш да захвърлиш мислите си.
Искал ли си вече да е минало.