Thursday, January 12

^ ^ ^ ^ ^

снощи опряла глава в стъклото на студената входна врата
за какво мислиш опряла чело в студенината пред теб
за кого мислиш, когато излиташ през хладната мисъл
извън теб...
навън е студено
зима
знаеш ли как се е заледявало под краката ми
как съм спирала преди падането
знаеш ли как съм спускала поглед към дъното
и после пак съм си спомняла
без изобщо да изпитам болката по теб и себе си...
без да изпитвам в себе си каквото и да е от останалото...

снощи си тръгвах
и знаех как ще се върна
представих си погледа ми
в огледалото на зеления асансьор
и четвъртия
винаги този четвърти етаж
за когото ти си далечен, чужд,
вън от страната ми, видимо вън от копнежите...
но не е така.
аз съм извън теб, извън стремежите на асансьора,
стълбите, заледените зимни улеи..
кога ще ме разберете мен и моя дълъг път
към еднаквото символно самоубийство,
което дава име на целия ти предишен живот
и те оправдава пред живите...

само понякога аз се будя сама
единствено заради себе си
много рано сутрин
гледам
дима и строежите,
виждам чернилката
и бледия облак, който ни подминава
умишлено
който не може да бъде оставен
над този град,
който не търпи мръсотията на неискреността
и невежеството, и самотата би му харесала,
само ако имаше с кого да я сподели...
като мен е.
този облак
а може и следващия...
но все пак
нито той
нито аз
нито ти ще се повторим
затова мислех и предишната вечер,
когато слизах по стълбите в тъмното
и нямаше какво да ме стопли
по пътя към мислите все надолу
това прословуто надолнище,
което описвам и ставам смешна
и свършвам тъжна и винаги се владея,
за да мога да се усмихвам, за да мога
и да замлъквам...със същия смисъл,
последвалата стихия на сутринта...
и това събуждане
проклето ненужно събуждане
и опирането на челото в стъклото,
когато си тръгвам от него,
уморена от себе си всъщност
и толкова отдалечена от теб...

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO