Bjork
Human Behaviour
if you ever get close to a human
and human behaviour
be ready be ready to get confused
there's definitely definitely definitely no logic
to human behaviour
but yet so yet so irresistible
and there's no map to human behaviour
they're terribly terribly terribly terribly moody
then all of a sudden turn happy
but, oh, to get involved in the exchange
of human emotions
is ever so ever so satisfying
and there's no map
and a compass wouldn't help at all
---
HUMAN THOUGHTS
Вчера не значи нищо особено
Довечера е твърде далеч
Утре дори не съществува
Само аз и този момент
---
Харесвам собствената си епизодичност
Не нося отговорност за останалите
Не съм загрубяла дотам
---
"Изглежда, че дори когато няма никой
ниe сме излишни"
Все по-очевидно става. Все по-отблъскващо е присъствието ми
в реда на нещата...Това, което внесох - смут, това, което
ме приравни е еднакво с ценността на предметите, с условията
и времето, с властта и невежеството...
Виждате ли, те са еднакви...
Но в присъствието ми се съюзяват,
сякаш са много, сякаш имат неразрушима система от убеждения.
Но са сбъркали.
Аз съм разубедена, аз не съм се подписала.
Различавам краят на Катехизиса.
Ако можех, щях да го обясня по-спокойно,
но съм притисната от обкръжаващите ме слепешката тела,
от тези, които са неспособни да приемат разликата...
Те спазват, организират, проектират съзнанията твърде прецизно,
когато всичко е загубило своето общовярно и точно изчисление -
за правилност, за поредност...Синонимите умират, инициалите
са обхванали всичко и всички.
Някой ден ще пропуснеш знакът за себе си и тогава?....
Говоря за Алиенацията, за съвкупностите и умиращите организми в техните
граници...Замиращите ядра - същността на съвестната човешка природа,
която се разкъсва от своите собствени видове...Заради, която си сам
и замислен и отказваш зададения ритъм. За излишността и разпада...
за неизбежността на тези мои думи Сега, когато е безсмислено
да прекрачвам прага...отдавна съм вече изтласкана
