Thursday, January 19

облаци

Планината, езерото, бурята и слънцето бяха мои приятели, разказваха ми и ме възпитаваха и ми бяха по-обични и по-познати от хората и техните съдби. Но моите любимци, които предпочитах пред блестящото езеро и печалните борове и слънчеви скали, бяха облаците.
Покажете ми в огромния свят човек, който да познава и обича облаците повече от мен! Или посочете ми на тоя свят нещо по-хубаво от облаците! Те са игра и утеха за очите, те са Божи дар и благословия, те са гневни и смъртоносни. Нежни, меки и спокойни като душите на новородени, те са хубави, богати и щедри като добри ангели, те са тъмни, неизбежни и безпощадни като предвестници на смъртта. Те висят сребристи като тънки пластове, надуват платна засмени, бели, със златни ръбове, почиват си в жълти, червени и синкави багри. Те пълзят мрачно и бавно като убийци и препускат разфучани през глава като бесни конници, увисват тъжни и замечтани по бледните висини като печални пустинници. Те взимат образи на блажени острови, благославящи ангели, приличат на заплашващи ръце, развети платна, пътуващи жерави. Те висят между Божието небе и бедната земя като алегории на цялата човешка тленност, неразелни и от двете. Това са мечтите на земята, която сгушва опетнената си душа под чистото небе. Те са вечен символ на всяко странстване, търсене, желание и тъга по родината. И както те висят между земята и небето боязливи, чезнещи и дръзки, той боязливи, чезнещи и дръзки висят човешките души между времето и вечността.

"Петер Каменцинд"

***
Аз исках да бъда поет,
а при това и гражданин,
исках да бъда художник
и човек на фантазията,
при това да съм добродетелен,
да се радвам на родното място.
Дълго време измина, докато
разбера, че човек не може да има
и двете;
и аз съм скитник, а не селянин,
човек, който търси, а не който
съхранява...
Аз увеличих мъката и вината на света,
като сам се насилвах, като не се
решавах да тръгна по пътя на спасението.
Пътят не води нито наляво, нито надясно,
той води право в собственото сърце;
и само там е Бог, само там е Мир.

Херман Хесе

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO