символите ми са лекомислени
мислите - недоразвити
нервите в операционната
смисъла на видението
неразгадана девственост
недокосване
---
КИСЛОРОД!!!
---
Сравнение с мене?
Разпадащ се вариант
на съмнение,
което ще ме поражда
без да зная къде
И какво
ако символите
не се запомнят?
Да се забравим,
за да можем
да кажем на всички,
че не са тези,
които създават представите
други сме
---
поток
сряда
близка
със петък
полу-съседи
и как се поддържат
само!
---
странно.
този ден
под знака
на суеверието
под закрилата
на облаците
и всички
небесни
сили
по стъпалата
нагоре
...
а после
въодушевеното
вечно спускане,
в което сме
припознали
полета си
кръщаваме се
във вярата
да догоним слънцето
и да заспим за телата си
На кого би понесло
подобно пътуване?
Може би вече
съм го приела
Вече
съм се срастнала
със крилете си
Високолюбиви птици
са думите,
а как само умират
и как само ме носят...
---
Глътка чист ром
За какво подсеща?
Пиратство
Вълни
в разлютено
зелено
Море
и Облаци
с цвят на въглен
И с тази мисъл
отлита деня
повален
зад фасадата
нощна
Развръщам
представите
по ред и места,
по номер и дата
на четно число
Какво оттогава?
Ще тръгне по старому
със старите тайни
за стари неща
и с променливия огън
на водния бог,
който пепели
и подмята живота ти
сред вълните
до плажа
от прилив към отлив
Луната ли ще те накара
да се забравиш?
Не.
Ще ти припомни
онзи горчивия сок във устата
от глътката
чист ром
---
Умирам
сред самотата
навяваща аромата
на чая
на топли чаршафи
на сутрин
която се топли
на една идея от снощи
Много кафе
и принудени погледи
Винаги гледаш напред
А надолу?
Когато си сам
насред пътя
между камъни
и листа
тротоарните зони
пешеходни пътеки
за сомнанбули
Светофарите за слепци
Кой
аз дали
наред съм?
Да, по пътя си
знам, че ще свеждам поглед,
когато няма кой с мен
да гледа нагоре.
А онази сутрин имаше
хубави облаци,
но докато ти ги покажа
те отпътуваха.
не различавам
шумове в тишината
---
чакам до залез
заспивам до негатив
колко малко е нужно
да се влюбиш
в собственото си
привидение
съзнанието ни
е печатница
на душевно-болни,
които понякога
не си вземат
лекарствата
и съзерцават
до оградата
в двора...
-
оформих свое собствено късче
остров на отхвърлени мисли
а после потънах
водата остана безизразна
след като ме погълна
---
Става все по-несправедлив с мен
Отмъщава ли си?
Ключалката заяжда
трябва да помъча
да се събудя отново
по неясен повод...
---
Red Rum
Какво искаш да кажеш
се питах,
докато гърлото ми изгаряше
Какво исках да кажа
попитах се,
когато хладния дъх
на отказ ме излекува
Не помнех.
*
Не помня на изуст
казах му.
Та какво значат
буквите на изуст!
Освен да запиша
животът си
не знам
как да се противопоставя
*
Изображението
няма нужда
от конкретно значение
Ти сам означаваш
образите
по свой образ
и с товето заблуждение.
Придържаш се към ничие правило,
но още си слаб да го знаеш.
