поети

Доверие

През града аз минавам намръщен,
стиснал устни, прегърбен и блед.
Удивено след мен се обръщат
и "Какъв е?"-се питат отвред.

Аз вървя и съм млъкнал навъсен,
а как искам да викна сега!-
поне някой да чуе какъв съм
и защо съм прегърбен така.

Ако нищо не виждах във мрака,
като всички и аз бих се смял -
не да скитам сега като някой
мизантроп и чудак овехтял.

Но аз виджам: нечакано вперен
поглед косо се спира на мен-
угасява това недоверие
светлината на белия ден.

И във миг като птици пред полет,
неразперили още крила -
падат мъртви от косия поглед
най-сърдечните мои слова.

Атанас Мочуров


Юли

не съм Бог
за да въздъхна

земята се натроши под езиците
мъртвите бързаха
един живот по-долу
живите изкачваха равното
сълзата стигна върха
на женската сянка
и побра небето
което се огледа в нея

мръкна градушката
да ни спаси
от най-страшното

Снежана Иванова