български поети unknown artist unit 1

*
с чисто сърце съм,
през калта ме превежда
следа на птица.

*
Вятър нарежда
пъзела на есента
листо по листо

*
Преди кафето
кипвам.Пия своята
горчива чаша.

Димитър Стефанов
"Гората на глухарчето"
(опити за хайку)

Аутизъм

Под стряхата на своя аутизъм
вървя, пълзя и все не стигам края.
Забравят ме приятели пожизнени
случайни хорица ми стават братя.

И уж тежа в очите си, пък често
пропадам в непонятна безтегловност -
там смисълът на подло и на честно
се гърчи като червей в почвата дъждовна.

Край мен светът до пръсване е пъстър -
прилича на процесия от луди.
Но хвърлих аз венчалния си пръстен
в крило на черно-бяла пеперуда.

И рея се - настръхнало хвърчило,
илюзия от болка и мълчание.
Отдавна вече си изгубих жилото
и се превърнах във ухо на чалнат.

С ярема на орисан все не свиквам
и зная, че някога - макар и късно -
обесил саморъчно и езика си
на дявола в рогата ще възкръсна.
---
"В раздвоения ден на акъла ми никакъв
вампирясаха живите заедно с мъртвите.
Сякаш нямам глава, а камбана от викове
между двете уши - и отвън, и отвътре."


Васил Чавдаров

***
Невидимите пръсти на ума
опипват очертаното от погледа.
Сърдечно върху голата земя
сърдечните си връзки срича вятъра.
Преди да легне в сивия покров
самата смърт му дава знак, че някога
една жена е хвърлила с любов
в червените му рани нежни маковe.
И лумва като мъничък вулкан,
но този път към птиците - към ятото,
развяло цветен женски дъждобран
сред мъжките съмнения на вятъра.

Иван Динков