Какъв дъжд ни вали

И какви спомени изповядваме,

Когато сме тук и сега

като част от телата си,

малко свои и малко на другите

Кой се противопоставя на допир,

Кой сънува допира и знае какво пропуска,

Докато „живее”
кой ни подсказва съвпаденията на думи,

Невидимите подпори, които са спрели завинаги кораба

А реката е отмъстителна,

С дълбоката си тъмно-синя

Нахлуваща уста

Носи ужасни слухове,

Които да разпознаем,

Влачи камъни риби и злато

Каква всеядна река те заобикаля

Какъв дъжд се задава

И какво още си спомняме,

Ако сме само тук и сега

Една-единствена част на тялото си.