Сен Джон Перс

Никой не усеща по-голяма сигурност, отколкото възлюбената в своя сън


***
2 -


О, сърце самотно на мъжа! И таз, която спи на лявото ми рамо, знае ли на бляна цялата дълбочина?
Царува самота и мрак сред безконечното ми мъжко пладне...Ала за възлюбената има извор тъй потаен като някой извор на самото морско дъно, там, където шепа златоносен пясък лекичко помръдва...

Страст, ще си отидеш ти, тогава бих познал оголеното женско чело. Нежен женски аромат мъжът усеща, нежна е жената в ноктите на разума...
О, скитнически дух, загнезден в нас, ще ни покажеш ли онези брегове, покрай които ти вървиш, и ако имаш нужда от благоволение, ще ни посочиш ли и гъвкавата женска шия чак до нас протегната.

И таз, която с моя дъх се слива и с голямо безрасъдство в моето лице изсвирва тънко, тя пред мен разкрива дългата бразда на прелестта си - от смирените устни до челото на индийско божество и ми отдава тя лицето си невидимо като обратната страна на бледата луна.

...
За мене ти си обещанието Източно и то ще бъде удържано във морето, ти си странност, въплътена във платното и веленовите страници на бляна, ти потрепваш с реята по онзи лък огромен на небето розово като барбун. И още повече дори - платното ти си сведено до същността си, до една идея - целомъдреното умозаключение за точната повърхност и за формата на всички корабни платна...

***

...Но става дума за човека!
И кога накрая ще се заговори
за самия него?
Дали ще се намери някой,
който глас да извиси?
Защото става дума за човека,
за цялостното му присъствие.
И ето че зениците
се разширяват
при вида на най-потайните
морета,
вътрешните.
Да бързаме! Да бързаме!
За него, за човека
да свидетелстваме!

Сен Джон Перс