III
Двадесет години
Назидателни гласове - в изгнание...Физическата наивност - горчиво смирена...Адажио. Ах!
Тоя безкраен юношески егоизъм и усърден оптимизъм: колко много цветя по света това лято!
Умиращи песни и форми..Хор - за упокой на безсилието и пустотата! Хор от стъклени нощни мелодии...Наистина нервите скоро ще се разкъсат.
IV
Все още си обладан от изкушенията на Свети Антоний.
Лудориите на подрязаното усърдие, тиковете на детинската горделивост, унинието и ужасът. Но ти ще се заемеш с тази работа: всички хармонични и архитектурни възможности ще кръжат край твоето обиталище.
Същества - съвършени и неочаквани - ще се предлагат за твоите експерименти.
В твоето обкръжение мечтателно ще нахлуе любопитството на древната тълпа и ленивото великолепие. Твоята памет и чувства само ще дават храна на импулсите за творчество.
А светът, какво ще стане с тоя свят, когато ти си отидеш? Във всеки случай - нищо от днешния облик.
Артюр рембо
"Младост"
