вече въздухът не ухае така
на зима
и минало

Въздуха е мeк и ефирен
носи се в невидим танц
с мен
над водата - къщите полята...
аз, ти...

Душите ни се превръщат в равнини.

докато си го мисля
ми обясняваш за
алгоритми

ние сме ритъма на нещата...
***