опустели стълбища
ситни листа
са единствените свидетели
все още голите
дървета
пестят сенките си
Отдавна никой не е минавал.
-
още малко трябва да се каже
празнините няма да бъдат запълнени,
а подменени с ново мълчание
между нас
песните и мелодиите
запомнени
в ритъма на нощта
друг полъх и стон
нов глас и спомен
избуяли сезони
в обещанието
ще се превърнат
...в Пролет
леката дреха ще бъде съблечена
всяка следа от боязън - заличена
-
събудени рано
връхчета
млада трева
се протягат
към пръстите ми
-
въпросът е...след всичко
влизаш ли в следващия ден
разбираш ли
следващия знак
Ощипване по реалността
с отправена реплика
поздрав и отговор
усмивка за непознат
някак не вярвам, че се движа
изобщо, че реагирам
трудностите се увеличават
погледа става мътен от слънцето
плувнало право в ириса