растат ми спомени
пред очите ти става всичко
и аз не го крия
ти ме направи прозрачна
от трепети и възторзи
от копнеж
по невъзможното

споделеното
сънят,
в който се връща
майския ден с дъжда
и посоките,
за които съветват те
локвите
и котки се промъкват,
за да разпознаят стъпките
на мяукащия джазово любим

един перваз и котешките сънища
ни свързват,
това което сме съзрели
заедно потърсили в намереното -
чувствен стих за взаимността,
дъжда и егото

и всичките науки
тук пред мене да излеят
мъдростта си
аз пак ще се завърна
към "грешката",
която ни отвърза възела
...на самотата

и помня захарта,
но искам ти горчилката
и може повече от всичко да поискам
не говори алчността,
а вдъхновението
под капките на минали вълнения,
но и сред мрака на деня,
от който ми наливаш светлина

все пак слънцето било е в нас,
а то не изоставя плодовете си

през този май цъфтя,
ухае ми на теб дори небето

разтапя се на шоколад следобеда
и нещо ще подпалим да гори
искам да го гледам
макар и да остане само дим...