осмели се...

осмели се като помрачено небе
след дълги слънчеви дни
да валиш

това откъсване
ще бъде като скок на високо

Светът се готви за буря,
в която да плуваш ще бъде най-важно

Бреговете ми се мокрят вече
чувствам глас на жена,
която ме приканва

сега зелените цветове ми отпускат по малко живот,
но докога ще съм на този сал от думи
скрепен от чуждо доверие и подкрепа
не е ли това пустинята, в която ще се срещнем...накрая?
или това е било неразпознаваемото начало,
пътуването непред е пътуването обратно
какво могат да значат всички трудности...

докога ще разранявам стените си в неговите
ронят се части от мен
буреносни малки облачета готови да обгърнат
всички предмети наоколо

не искам повече вещи наоколо
заменят ме

не разбираш ли
не искам да съм замествана

всъщност изобщо не е лесно
сблъсквам се

Притъмняло е. Ще вали.
Ще е хладно и самотно
Ще е без музика
Ще болят стъпалата
очите ще блестят от дъжда,
ще разговарят надълго и нашироко
с небето, за да си изяснят
какво ще е времето

-
във филма Ана беше дала вместо своя номер, телефона на метеорологичната служба.
"ще превали и прегърми"

да, така ще е
целия свят е подготвен
но не и аз


---

ръката, която няма да поеме никой

нищи бъдещи спомени с лекота
не запаметява допир
подпира се
плава във въздуха
помахва на някое куче
и заспива в джобовете
разрошва косите
гали очите
разранява пръстите
прегръща ме през кръста нощем
къпе се в болни мечтания
заздравява
или отслабва понякога

ръката ми
е моят ням приятел
превеждащ ме през съня
отблъскващ деня
отмахващ с лекота

ръката ми описание на котешко протягане
душата ли опитва ме...опитваме...