0 0 0 0 0 0

лъхва носи мрак
от речния бряг
носи се ветрецът
прашецът на речното цвете
пораснало в скалите на брега
пораснало против
природата завоя и смъртта

Живот, умирам под сянката
на този мост който хвърли
от себе си до другите
който ми застла като подслон
като капак на гробница
моята къща без стени
но с таван в леглото на речното
дъно
тук - каза ми -
няма да спрат болест и скръб
болест и скръб ще минават
все така по течението
и ти(аз) с тях
ще пътуваш
ще им събираш спомени
ще им търпиш спазмите
ще лудуваш в последните
покосени сърца носейки
речен прах страх
шумоленето на водата
и погледа на онемялото
цвете, което живее
противно на суетата
просто жизнено
и безсмислено