НАЧАЛОТО НА ЗЛОТО ТЪРСЯ
Антидневник
Ако под дневник разбираме записан и коментиран живот всекидневния живот, то дневникът на поета е лишено от смисъл понятие, защото животът на поета е всъщност без значение. Поетът съществува и остава да съществува само в онова, което не е успял да преживее и поради това не е успял да го пресътвори. Защото, както е известно, само онова, което не съществува реално в живота, може да се реализира в изкуството. Споделената любов не ражда стихове доказва го цялата история на поезията.
Бих перифразирала старото твърдение, че дневникът на поета отразява не живота, а по-скоро отсъствието на живота. Лично аз предпочитам да коментирам не това, което се е случило, а онова, което бих искала да се случи. И ако коментирам фактите от живота, те ще бъдат само повод за моите размишления. Всичко, което казвам, лесно може да се опровергае, ако, разбира се, не съществуваше илюстративната поезия, която със своите къси крачета стъпва по следите от обувките на поета. Това наистина е така, но дори и в тази поезия лично аз съвсем не я ценя всичко става въпреки желанието. Тя е като картинка от детска книжка с леко размазани цветове. Казват, че Гьоте не се е самоубил, защото създал своя Вертер. За твореца изкуството има почти лечебно действие. Може би Бог е създал Сатаната, за да не стане самият той дявол, а може би Бог е само идеята за Доброто, родена от Сатаната.
Няма нищо по-нелепо от опитите на литературоведите да свързват автора с неговия живот. Аз не се интересувам от това, а и кому е интересно, че Емили Дикинсън живяла почти незабелязано, че Вийон бил крадец и убиец, че Омир дори не е съществувал. Творецът започва и завършва с това, че твори. Само написаното остава другото, мисля, е без особено значение... Далеч съм от мисълта да развивам теория за откъсването от действителността или да излизам в защита на "двуличието на автора". Мисля, че има значение не това, което правя, а онова, което разбирам.
За писателя всичко е повод за него дори и животът е повод за писане.
Измерения
Помня финала на един от романите на Хърбърт Уелс: след като марсианците, притежаващи непобедима техника, набързо унищожили земните жители, те, могъщите завоеватели, започнали да измират като мухи заради най-обикновени земни микроби и умирали не защото не знаели как да се защитят, а защото не знаели от кого да се защитят. Смърт поради недооценяване на ситуацията. Винаги съм приемала тази история на фантаста Уелс като притча. Постоянно се страхувам от нищожно малкото. И този стрх не е само мой той е на всички хора. Страхът пред нищожното е едно от измеренията на прогреса... Страх, възникнал след подозрението, че нищожното съществува. Първобитният човек е живял в пещера, а ние уплашено дезинфекцираме бравата на вратата! Колко понятия промени прогресът. Героите от античната епоха се бореха с богове, хидри, минотаври, а ние не можем да се справим дори с... мишките и хлебарките...
Отдавна живеем не сред животни и растения, а сред заплашващи спокойствието ни молекули, атоми, клетки... Робърт Кох, открил един бацил, е по-важен за нас от Христофор Колумб, открил цял континент. Мисля, че с по-голямо уважение ще се отнесем към учения, описал вируса на рака, отколкото към този, който направи карта на друга планета.
Впрочем антените на народната интуиция отдавна са проникнали в тези "вътрешни стени". В една румънска балада мухите, накацали по трупа на змея, са по-страшни от дивия звяр. Храбростта на Крали Марко не носи освобождение на хората. Народът се бои не толкова от Бога, колкото от светците.
Ние се плашим от нищожно малкото. Съзнаваме този страх и трябва да го култивираме. Това е едно от нашите най-силни оръжия. Емблема на нашата еволюция. Умът може да бъде огромен, но глупостта винаги е дребна. "Велика глупост" казваме, това е само метафора сума от милиарди малки глупости. Не от гения на злото се боя аз, а от малките глупаци. Не от големия злодей, а от незначителните анонимни носители на порока. И не се страхувам от този страх, не се отказвам от него. Да не забравяме, че хищните зверове са вече на изчезване, докато бацилите са неизтребими.
Превод от румънски: Огнян СТАМБОЛИЕВ
