живеех
очаквах
желязното си изтръгване
знаех какъв ще бъде звукa
само тишината си вече не помнех
словото се прощаваше
виждах че вече не бяга към мен
гледаше ме как прохождам след инцидента
и изпитваше съжаление
оставяше ме да си почивам
докато аз исках поредното вливане
поредната свръхдоза усилие
да си доставя думата
да й дам
обратното на завършек
обратното на значение
срив срив на импулсите
докога ще повтарям
това болезнено недочуване
недописване
несъществуване
*
необмислено калявам машата,
с която ще ме жигоса смисълът
държа я сама в огъня
сама гледам наивно пламъците
и ги оставям да топлят очите ми
да свисти някакъв глас в ушите ми
*
дървото, което обичах намерих отсечено
реката, която преди не ме бе страх да пресичам
сега залива бреговете и лови страховете ни
по дъното не бих стъпвала
едва ли ще вървя по водата
едва ли ще се разтворят
вълните
другият бряг не е вече спасение,
а още един път към нещастния случай
липса на израз
изобилно вали
простудява ме и ми липсва
всичко написано ще се изпари
винаги съм го предусещала
.
недописаното ще стане несъществувало,
така както сама орисах
и сбъднах
*
откровенията на тялото ми излязоха извън
и започнаха да търсят други тела
заламтели и алчни да ги нарекат истински
превърнаха ме в болката от очакване
в постоянното проверяване,
отдалечаване,
несъзнаване
бягане и пак бягане
къси отсечки - споделяне
и после пак
километри напред табелите са объркани
километри назад към теб няма връщане
