Няма сигурност
Няма слънце
нито маслини
в лилавите устни
смокини осмукани
Има мрак
Имаме тайна
Ние не се познаваме
Нямаш глас
имаш стон вместо име
или това е просто
възбудено дишане
Аз не знам
Ти казваш
че не бива
да ме познаваш...
Черни вълни
въглени
дъждове
черници отровни -
очите
и косите ти
Аз казвам, че няма значение
дали ще запомниш
дори да бяхме
предишни и двамата
Ти се усмихваш
и ме заразяваш с
свенливост
Сега аз мълча и те гледам.
Колко красиво...
А аз съм безсилна
перверзена
порочното искане
в мъжки род
желание и крушение
за чиста привидност
любов