тя днес писа много
писа на Н
но всеки влизаше
издърпваше я
говореше й
приказки смях приказки празнота пак смях пак топлота преизпълнила празната й ръка
днес тя ти писа
но не само това
тя мисли за оня вой на улицата рано сутрин
когато онзи паметник за малко не й проговори
колко ли бе самотен и той та чак се взря в нея
видя я как минава и чува лай чува птици чува свенливия въздух който изпълва ръката й
така с вопъл тя слизаше стълби гонеше смисли грижеше се за здравето на самотния паметник и окаяната улица рано сутрин
тя тогава знаеше че ти си клавишите на рояла
но не знаеше как ще струи мелодията ти в нейните вени не тя не си го представяше
днес я видях да излиза в най-душния час отиваше да си купи зелено манисто но се заговори с малката продавачка колко е горещо в живота каква непоносимост грози всяка възможност всичко зависимо колко е грозно с престижа си ах...
тя не си купи манистото малката продавачка й го наниза, сложи му закопчалка, говориха си за Кипър и романтичните им момичешки още представи
тя й подаряваше зеленото керамично топче
после попита друг продавач на чаршията за една чаша
понеже се сети за теб и не знаеше какво обичаш да пиеш...
устни? тя се усмихна и си изсумтя нещо което се изгуби някъде под полите й...
тя ти писа днес
но всичко беше изтрито
неизпратено и най-лошото не запомнено
понеже всеки знак бе някакво чувство
което бе трудно да бъде повторено
тя се отчая и седна и препрочита и проветряваше
глезените и раменете си и горещината й носеше нов унес нова слепота нов взор към далечина в която се бе сгушил върха на планината Н