задушно ми е навсякъде
обелвам се от картината на света
или сама се изтривам
вървя с чадъра в дъжда
засушава се
някаква мъка в очите ми
не мога да я изплача,
а дъждовете отслабват все повече
слънцето се показва,
но аз не му се показвам
задушно е
----
вятъра
докато го има
последно мен пита
къде ще отнесе гласа ми
и този път
не тръгвам никъде
сякаш някакъв корен
ме е заставил
да не помръдна
само да вдишвам
отровното наслоение
на премълчани дъждове
преселение на белите облаци
толкова далеч
и този път
камъкът е по-тесен от тяло
тежестта убива диханието
---
губя разсъдък
печеля амнистия
хайде излизай
остави тази килия
на безпризорния усет
на магията която те пусна
просто върви си
губи се
намирай
и пак сблъсък спад и симфонии
есен листата слънцата изронени
тънкописец са обеднелите пръсти
признание е това
което правиш нощем
с лявата или с дясната си ръка
се прегръщаш
и заспиваш
самотно
---
домъчняло му е
отпива най-студената глътка
ледно парченце присъствие
недоразказани брегове
недостигналите вълни
потреперване на ръце
домъчняло му е
отпива
от студеното гърло
за да се топли в скута
новата дума
да не тъгува
----
притоци вятър
притоци дъжд
приказката
има за край
себе си
отначало
е тъжно
накрая
...
той идва бавно
с притоци дъжд
притоци вятър
оплаква началото...
