таралежи

Срязва ме силната светлина
Леко в очите ми са нанизват
Остри стрели в свода на миглите

Струва ми се че ще падна назад
Тежи ми контраста слепоочията нарастват
И се пръсват в посока на светлината
Накрая потъвам на дъното
сред тъмни игли таралежи ме носят
към своето леговище

Срязва ме мрак очите ми са зашити
Лекуват ме с тонове тъмна боя
Не знам за кой път ме обтриват
Аз спрях да разбирам отдавна
Как е започнало всичко

Помня че ме боля
твърде много, за да успея да стана
Помня, че заваля
Или се учех да плувам

Още се уча...
И още не знам
Не ме ранявай
С тази твоя страна
Повече
Твърде чувствителен
Мрак са отгледали
Със годините
Моите сговорни зеници
Смълчани и вгледани
Впити с бодлите от гърбовете им
Таралежите ме спасиха
От тебе ли?