Wednesday, July 19

и няма значение, че се душа, нали,
че гърлото ми е бутилка, от която отпиваш
че се напиваш страшно бързо и не ме виждаш

че си толкова сам в своята сянка
и слънцето ме боли от разликата

по тялото по цвета на кожата ти искам да ближа
да не ме питаш защо обичам горчивината
която опитваш в мен

да не ме питаш защо съм ти
да не знаеш кога ще пристигна и откъде
и с колко багаж

виж аз спя под звездите
виж аз съм сама като небето, което остава винаги
фокусирано от самотници и невежи

виж виж виж ме

не е толкова лесно

защото си винаги сам с тази ярост
която искаш да наречеш любов
която искам да изоставя

аз не умея да дишам
нямам хриле за вашия океан
нямам лице за очите ви

някакъв ужасен страшен отблъскващ глас ти казва
извън е.
но ти не му вярваш
защото не си толкова силен
за да достигнеш обратно на себе си име

не не не

не чети наопаки думите ми ще ти призлее
защото аз те обичам повече от всичко
защото си миг по-голям от това нищо
защото времето е развод на ветрове в критическа възраст -
без посока и глас, без полюс и океан

о, колко си далеч
и колко много искаш тялото ми
в твоите топли пясъци,
но е мокро,
твърде улавящо мокро за теб

не я докосвай
ще я обичаш
със съжаление
през цялото несъществуващо време
побрано в дробовете в кръвта

и в сърцето ти

ще го изтръгнеш
и тя ще се усмихне
единствено тогава

един миг
обич моя
защотото
още не съм
те срещнала

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO