дългото очакване на светлия повик
ехо в полупразна стая - твоят глас да стане нетвой -
за да го послушаш - или да се подмамиш
самотата да разсъблече навика
дрехите да не стягат на гърлото
името да се преиначи
портретът на перваза да омилостиви до спомен и безвъзвратност
дългото очакване - необходимо,
защото чрез него заличаваме приближените си,
за да се самозаличим безболезнено

отвъден глас казва кое е правилно
но не това ме плаши

това, че аз ти нарисувах портрет с моето тяло
и веднага исках това лице и тихия глас
и стойката, в която пуши то
живяло в себе си
и несъществуващо за мен до онзи момент
в развалините

аз цялата съм в развалини, но нека не поглеждат в мен
тя знае - нещо прилежно е изчаквало оня миг и ден...
кой всъщност ли?
не този.

аз се вглеждам винаги в топли очи - не мога да ги объркам,
докато не почнат да се разболяват от огледалата на зениците ми
погледите са ми скъпи и аз потъвам в тях - защото съм хоризонт
и защото съм непостоянно усещане - никаква сигурност,
връзка, която изпуска следващата...
категория безпринципност, която нормалните са обсбебени
да отблъскват
но и те имат топли очи
виждала съм как ме гледат искащи да ми дадат

тези чупливи глинени сърца - не ги давайте на мен
защото ми е тъмно и добре без смисъл и блясък

защото тази моя страна е физическа - казват й шия
и посоката й е надолу
в този тъмен коридор трудно се произнасят някои думи
ш-шш-ш-ш-шш
не ме слушай
това не са разкрития
твоят портрет е сред най-хубавите
трудно ще им е да изберат рамка
а и е недовършено

вълците и лисиците се рисуват трудно

лукаво ли е ако се измъкваш ловко
ако се допираш от разстояние
ако очите ти светят в тъмното
ако си разкъсвал безброй много пъти
в гора осеяна със капани

вълците и лисиците знаят.

но това не е разкритие

фона на всички картини е задължителен
но не това точно ме плаши

просто не искам да се старая този път
не искам да те измислям
изреченията ни се съчиняват сами
не ги искам подчинени

не искам разкъсаност в пъти
делено / извадено / равно

изяждаме главните букви
записваме дребно
отчетливо
поставените многоточия
са наистина доста добро начало

но бих пъхнала в шепата ти
този объркан компас
според който
морето се върти
земята не мърда
твърдост не съществува

водовъртеж, в който сме

там стрелките не са отляво надясно
не сочат напред
нагоре е достижимо
само ако забравим посоките

честит рожден ден;)