по ръба на перото,
намерено в планината,
устни, опитахте ли
сладката речна вода, в която
огледахме свойте лица
над водопада, който пропадаше
под краката ни
устни, шептяхте ли вятър
по-мек от свилени платове
разказахте ли
за захапката на миналото,
за белега на лявата й страна
болезнен стъклен аквариум
как проряза лицето й
и я остави да кърви пред баща й
устни, премълчахте ли
цялата тъмнина на утрото
във което се изсипа света
като чаша брашно
над жълтък сода и мляко
устни, заговорихте ли
за онова ароматно тесто,
от което ръцете омесиха новото
устни, написахте ли
своята изповед
тоест целунахте ли
с онази преваляваща нежност
с онази пустинна миражност
целунахте ли Го
напишете му кратко писмо
по-силно от буря
по-кратко от светлина, която прелита
подводно като свита медузи
които танцуват във унес
покажете му своето
прозрачие
покажете му влажната фигура
мозайка от облак и раничка от опарено
устни, пишете...
