освободи ме
от тази снага
и тези нозе
тоест целувай ги

спасявайки теб
те целувам
в непълна луна
в неразтрогнат
брак със слънцето
което наричаше свое


сега няма никакъв бряг
има възмездие -
това което не си докоснал
говори през мен
мирува през теб

ние и двамата
не сме единосъщни

...
различията пеят
в нощта
на тъмното бързо прибиране

планини
облаци
и стени
сега са само
бегло присъствие

да съединим
този камък
откъснат
да съединим
това море
превъзпитано
да разобличим
тази земя
която придърпва
да се посипем
един - друг
ръцете ни

да се родим
съвсем други
в целувката

толкова толкова
далечна и влажна
като сърцата ни
в кръвта на съдбата си