искам да завали
капките да шупнат в локвите
хладни малки пожарища
по кожата
водни огледалца по пръстите
милвам облаците
с очи
обелвам думи за тебе
както се откъсва стих
но е друго
не мога просто да пиша
аз се разбирам така
аз не записвам
толкова много пъти е валяло вече
че това очакване
е само спомен за почерк
само мастило на мисълта
което се изтрива от поройното чувство
"не престава да вали"

аз искам да живея там
където от висок и червен покрив
кача ли се - виждам Теб
помахва ти ветропоказател
помахва ти тъмно зелен и ален шал
от върха на едно сърце
един трепет - смел алпинист
се е изкачил
за да ти докаже усмивката си

за да покаже
че в дъжда
някой се усмихва на теб

през мъгли слънца и капчици
толкова ясния отпечатък
на гласа ти
ухание на бадем сън в лятна нощ

неразумно храня те с крайчеца на ръцете си
щастливо те имам докато си упоен
и после...

после заспиваме
всичко е дъжд
и всичко е сън