Синове бавно израснали до снагата
На твоята самота, до постелята ти
Полудяват с твоето име
На осквернените устни и носят
Звездни деца във плътта си;

Ти с красотата на всичко, което си спомняш,
Ти с ръце празни на най-високата кула.

Иван Лалич