Знанието за Времето отдавна бе разпиляно сред пясъците
и мокрите крака на Жадните го отнесоха в неизвестни посоки.
Само Сънуващите виждаха блясъка му, но не можеха да го докоснат.

Рама Прасад
"Фините неща в природата"

"Никога не бяха чували някоя лисица да е нясно с истината
или да се слави с мъдрост. Но пък знае ли се?

Когато жарта гореше
когато духът ти се издигна, Кума Лисо,
тогава димът се закълби нагоре
и ти откри истината...

Къде е великият дух?
Къде е душата на Кума Лиса?

"Знакът на Древния"
Шерщн Екман

Драконът и лисицата

Все пак всеки ден привечер от корабите на Императорския флот се издигаха високо лениви ята ефирни дракони, които леко кацаха по водата и по вражеските палуби. Това бяха въздушни устройства от хартия и тръстика, които приличаха на комети, а върху сребристата или пурпуночервената им повърхност бяха изписани винаги едни и същи знаци. Вдовицата наблюдаваше с тревога тези странни метеори и четеше по тях един объркан разказ за един дракон, който винаги закрилял една лисица въпреки нейната вечна неблагодарност и постоянните й престъпления. Луната на небето изтъняваше все повече, а фигурите от хартия и тръстика продължаваха да разказват всяка вечер все същата история, с почти неуловими изменения.
Вдовицата страдаше и разсъждаваше. Когато луната закръгли напълно своя диск на небето и в червеникавата вода, историята сякаш се приближи към своя край.
Никой не можеше да предрече дали вечно опрощение или безкрайно наказание ще сполети лисицата, но неизбежния край приближаваше. Вдовицата разбра.
Хвърли двете си саби във водата, падна на колене в една лодка и заповяда да я отведат до кораба на Императорското командуване.
Беше привечер, небето беше изпълнено с дракони, този път жълти. Вдовицата, качвайки се на кораба шептеше една фраза: "Лисицата търси крилото на дракона"

Апотеозът

Летописците разказват, че "лисицата" получила опрощение и посветила дългата си старост на контрабанда на опиум. Тя престанала да се нарича Вдовицата и приела едно име, което в превод означава Блясъкът на Истинското Познание.
От този ден нататък(пише един историк) корабите отново намериха покой. Четирите морета и безбройните реки отново се превърнаха в надеждни и щастливи пътища.
Земеделците можаха да продадат мечовете си и да си купях волове, за да орат нивите. Те извършваха жертвоприношения, молеха се по планинските върхове, а денем се веселяха, като пееха зад паравани.

Хорхе Луис Борхес