Sunday, September 3

"речта"



















мислех си импулсите липсват
електрони диоди вибриращи
всичко е мъртво

мислех си...
ще дъвча тютюна на дните
така че да почернеят
самите желания - липсите

празнотата е стъклена чаша
която прелива
която е черна и непрозрачна
и се съотнася единствено
с гъстотата на тъмните мисли

мислех си
всичко погребвам
бяло лилаво зелено
мислех си
няма нюанси
и се отвръщат от мен
цветовете

мислих
за някакво име
с което ще те нарека
ако се появиш някога във съня ми

но не вярвах

не вярвах когато оставях нощем
вратите отключени
и не вярвах в полъха от прозорците
дори да ме галеше
дори когато ухаеше на пролет лято и люляци

мислих как ще спя все така
на дясната си страна
когато тежестта ми отляво
все ще нараства
безмилостно
и без думи
ще ме прави
непохватна
недоверчива
и самовлюбена

мислих си
нямам в мене импулси
да видя очи сини като мастило
от дълбоко и непристъпно дъно

мислих си
студени са вече пръстите ми
да докосна нещо
по-горещо от съвестта ми

разбрах вече
колко жесток параван
скрива всички декори
съблякох погребалния костюм на луната
пренесох я в шепите си
пълни с вода
и зелени и сребърни рибки
и я поднасям
поднасям я пред устните ти
пренасям я в твоите шепи

а утре щом бъдеш
целунат от слънцето
което ти шепне
как стискам палците на ръцете си
знай това
мислех

мислех
че не си съществувал
мислех
че няма да те потърся

сега
разбирам
като
таен
верен
импулс
някъде там
теб
винаги те е имало



3 comments:

JuLiTa

nqmam dumi.

fluXus

Уплашено погледна лятото
В минутите последни на антракта
Въздъхна нервно във косата й
И тръгна.

foxe

:)

fluxus u know.

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO