Докажи, ако можеш, че те няма -
Това не ще докаже, че ме има.
Докажи пак, защото доказателствата
Забравил съм. Затова трая, години.

Понякога, във тишината нощна слушам:
Трепти простора, бурята се ражда.
Пулсира огънят сгъстен в звездите
По волята на бога на славеите и на змиите.

Докажи своето отсъствие тъй, че
Ум да се смръзне и да разбере сърцето -
Защо от тебе искам невъзможното.

Нощно течение, един покрив без къща,
чаша бучиниш и песен за подправка -
Изпрати сянката си да ме придружава.

Концерт Византийска музика

...
3.
Когато казвам: морава, дърво, дрозд в дъжда,
Когато назовавам нещата, аз се браня
От спомена за страшната працялост;
Моето тяло е в несъвършенството
На свойте членове, които нестройността свързва
В кълбото на Лабиринта. Минотавърът
Мой брат по черно мляко, не е нищо друго
Освен побеснелия страх от съвършенство,
Което унищожава страстната мяра, усилието
Да венчая моравата, дървото, дрозда и дъжда
Със мойто оправдание. Онзи кипарис
Е четлива дума в подписа на утрото,
Ако пзная почерка. И така
Обновявам надеждата от дума до дума.

Но гърбът на въздуха вече се сгъстява
В твърда замазка в дъното на огледалото;
То съществува, за да върне образа
Със преобърнати страни. Токът
Сменя посоката, движението почва.
Така
Измамата обслужва формата на милостта;
Движение във недовършеното. Затова
В картината обърната сърцето бива
Тежест върху везната.
Сходна причина
Обръща окото на тъмнината, която дели
Звезда от звезда, без нея не биха знаели,
Че звездите ги има. Via negativa.

В студената нощ, от огън до огън
Тъмнината е мярка. Звярът - част от мярката.

И думите, които те търсят в това утро,
Хвърлят сянка,
защото тъмнина били са.

Иван Лалич