Посегнеш ли веднъж към тази нишка
последват те низ желания - ясни картини
в тъмния свод на мисълта, която намира различни форми,
вълнува се както го правят сливащите се цветове
разкрива се като вход на пещера затисната от години, пясък и камъни
колкото по-навътре влизаш, толкова по-дълбоко става
минути на униние
минути като лъч светлина
и минути като смъртоносна секунда...
Острието търси ръцете ти - само веднъж да посегнеш
към нишката и ръката ти е порязана
Стремиш се към белези
Стремиш се към доказателство

"Нишката е изчезнала; лабиринтът е изчезнал също.
Сега дори не знаем дали ни заобикаля лабиринта, таен космос или гибелен хаос.
Нашият красив дълг е да си въобразяваме, че има лабиринт и нишка;
може би я намираме и изгубваме в един акт на вяра, в един ритъм,
в съня, в думите, които се наричат философия, или в простото и невинно щастие.

Борхес
Из "Съзаклятниците" (1985)

от испански Ана Златкова