Tuesday, October 3

***
не искам да ме сънуваш сама
сънувай ни двамата как намираме
ковчежето пълно с маниста
резидави алени и отровно зелени
да нанижем гердана на времето полусвършено
и чак тогава да се замислим

не искам да ме събужда деня
нито първия тътен на строежа съмнение
сбъркан чертеж е предположението
напразно очаквам
напълно съм празна
и трябва да тръгна веднага
с изпоцапана воля
и с голи ръце
да изтръгвам
каквото ми пречи по пътя
не искам да будя нощта в празната ти прегръдка
когато и да пристигна ще съм тъмнина
и горещо присъствие



***

- Лавина, така ли се казваш?
със студени пръсти момичето прави тунелчета из косите ми
- Полилавели ли са ми устните?
момичето вади изпод езика си листенце с цвят на лешник и керемида
влажно то полепва по моите размърдани питащи ...и ме целува
- Това е някакъв фокус!
момичето се отдръпва и пъха краката си в обърнатия наобратно
дълбок черен цилиндър
- До колене ти е...
излиза от него и ляга върху твърдия под, почти затваря очи, но не смее
- Страх ли те е ?
раздвижва ханша си като покана или като споразумение?
- Постоянно ме обгръщаш с въпроси...
а тя се докосва невинно във коленете ми предизвиква дразнение и свежда поглед
крие се в шепи не се появява наистина се крие от мен
- Къде ще избягаш?
а тя се обръща гърбом и почва да пее нещо, наум е, но пее
- Аз те чувам...повярвай ми, аз те чувам.
от целувката й вече не виждам лицето....аз чувам как диша през мен

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO