започвам да не помня
започва времето без остатъци

нелюбовта свърши


сега е късометражен филм
моята любима секунда е там
където лентата внезапно се къса
всичко прибелява
и започва от празното

нещо започва от дъното на нашата рана
още възпалена още незаздравяла
нещо започва да се стопява
паметта ни за другите
които ни съдеха, които ни молеха,
които не сбъдваха нашите сънища

започвам да те рисувам
с въглените от този огън
започваш да измисляш собствения си образ
каза ти ме променяш
аз те създавам
и се усмихвам с цялото си невежество

дори не осъзнавам какво правя
пиша така както виждам слушам и галя
плачеш аз пия от теб плача ти пиеш от мен
откровението ни
грубо е очертано
само от разстояние
но това
има толкова малко значение
че съм готова да се смея със теб
ако ще да си след сто други планети
и пет небета над мен
вселената е някаква степен
на сигурност
че ще се срещнем
но когато това е вече постигнато...

усмихвай се в мен
аз ще мълча все по-разбираемо
и може би ще ти казвам, че те _______