Франс се събуди. беше около 9 и тя учеше лявото си око да премигва. като едно от чудесата, които учим в най-ранна възраст - "мамо, а защо от очите капе?"

сутрин винаги плачеше. без причина. бебетата плачат с причина, възрастните прекарват много повече време в търсене.

тя допълнително си разроши косата и стана. босата разходка из апартамента в търсене на бележката за деня. "вземи си от тези бонбони. заради дядо ти. ако ти се обадят..." и така нататък

денят започваше повелително. така ли трябва да започват всички дни? това условие ли е за да се събудиш

отвори раницата си и сложи друг химикал, старият не беше удобен. когато спреше да пише тя си въобразяваше, че в този тефтер не й върви или че писалката не й е удобна.
винаги с някакво внушение преместваше старата идея и я обличаше.

безформените мисли бяха парата от кафето в най-малката чашка. синя, с бяла дръжка, китайска.

Франс изпи кафето и не видя никаква светлина...
никаква никаква въображаема светлина.

трябваше вече да тръгва.