Friday, October 13

днес съм валяла
точно тази сутрин
съм се разпръснала като
ситен дъждец
върху червените косъмчета
полегнали на възглавницата
възглавницата е ниска
и ето и аз съм в ниското
гледам
хълмове
часове
готови да растат като трева
тревата е крехка
хълмовете не са измислица
тревата е толкова толкова крехка
както мен
и тя
е валяла
в една сутрин
преди всички сутрини
аз съм останала
така
полегнал дъжд
полегат
полепващ
галещ просъници и смисли
като листа в лъскаво светло езеро
глини се любят с ръце
очи сълзят в съня
а аз съм преваляла днес
преминала от съня във деня
по нишките на червени косъмчета
които се пилеят по шията и врата
които се повдигат да посрещнат
деня
и ме запознават
полагат ръката ми в друга ръка
в тази на вятъра

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO