Eдно пространство над мен,
една идея извън плитките погледи
впитите часове
белезници са минутите
и сам си верен страж

носиш нектара на мигновението
знаеш тайната, която търсиш в мен

свободата е по-красива
в светлината на телата ни

едно жило ни изпива
и немеем носим отровата

и всичко е разкъсана действителност
и ние можем само да я живеем
с умора, жест и ирония
можем да я съставяме в изречения,
да се подписваме с `да` и `не`
да запомняме имената си
преди другите да го сторят

били сме на едно и също място
неподвижност, в която
са ни въртяли кръговете
болезненост, несъзнаване, меланхолия

и тези пристъпи ни направиха
жълти и болни

заразно е
празно е

ние - неотстъпчиви корени
от дълго време търпя изтръгването си
ще се издължа в обвивка недоволство
и мокра кал - неотмитата суета

самотата е чистота,
която напуска яростно
и ни оставя без присъствие

мисля, че самотата много често ни преотстъпва,
когато умът ни се жертва за другите

Ти си винаги пространство над мен

кръвожаден
вълк
враг
ми е най-близък
на този
свят

на него лежи тялото ми
над него се сипе дъжда
на съгласието ми


***
пристигам бавно и дълго към теб
бъди пеещ нощен фенер с тъмно-сини очи

*

вярваш ли
не вярваш ли в издължения ден
поводът е да дойда до теб
да те осмеля на това докосване
и посрещане
докато гледах опушените развалини
червените тухлички, покриви,
зеленото злато - земята
пришивах едно небе
и разкъсвах от облаците
много повече птици

исках да оставя тялото си
да избегна слабостта
и зле облечената
освободеност на компромиса

исках да има избор
и вярвах, че ще го споделиш с мен
(ще избереш мен)

ще бъде тъмно и аз ще бъда тъмна за теб
отвътре ще съм с цвят на пламък
пръстите ти ще тръгнат в косите ми
очите ти ще ме гледат
това са все къси пътеки към мен

а аз винаги ще идвам от края на влака
от дъното на коридора - вагонът с номер "последен"
оттам ще чувам гласа ти,
и ще ти шепна, за да имаш насока

притискам се в клетката на всеки твой сън
верен на истината
докато мисля за теб
аз пия от облаците
и се обличам в кротост - зелена на цвят
оставям рехава сянка по листа
и милвам с мастило - не името ти,
а мисълта, в която съм те създала любим
един, който ме е нарекъл с измислени имена,
който ме е пожелал необмислено
и просто е продължил да бъде такъв......

красив си в думите ми
и това понякога ще те плаши
и ще изостря контрастите на твоето огледало
но ти не мисли, че създавам заблуди,
че не поставям граници на изреченията,
че живея във невъзможен ритъм
и съм жертва на илюзия, на самоирония...

не съм толкова сложна.

почувствай остротите ми
вгледай се в тази картина
тялото и ума ми са еднакво
голи и боси

те вървят по явни бръсначи
и достигат невиждани образи

само, за да окривят,
само, за да се завъртят,
само заради доказателството,
че моето същество танцува
и разтваря високи прозорци
и отрича твърди стени
и те обича особено...

ще бъде тъмно
ти ще бъдеш там
и аз ще бъда тъмна също

във вечерта на моето пристигане
не се оставяй сам
защото имаш избор

вярвам го.