и онзи човек, крачещ сляп
по снега на мълчанието

Георгиос Сеферис

тогава той, слабия духом посреща вятъра
и огънат сам в своята празна прегръдка
сключва ръцете чак на гърба си
замислен до сълзи...
откога не е виждал лицето си

цялата скръб заприличва
на бръчка и се опъва,
опъват се устните и напукват
раздвижва се старата кръв в тялото
и напомня за себе си
и напомня образ, в който спомен се съмва

а сега...
а сега зимния въздух над моста
се спира в реката и смръзва
последната точка на втренчване

вървят прегърбени
човекът и старият му приятел Вятъра