тъмната течност светлата пяна гореща глътка мисълта че е рано
не е рано закъснението на дните ми се състои в тяхната нереална
забавеност проточване процеждане наслояване отвъд часовете
докато не кажа - това не беше сън - тръгвай - не се откривам
кафето сега е горещо като тъмнина създадена от мен
препречване на утринни светлини заставането ми срещу сред
преди всичко да се е случило не съм сигурна кога ще се върне
да не бъде с мен - знам, знаех, ще знам, че го няма, че не е до мен,
че докато продължи листата падат и в мен напъпват инстинкти
събирам мисли, топлини, цветни думи, сладко и горчивина на тялото
да му дам, когато се облече в мен, когато забрави за другия в себе си,
който боледува и отлага лечението си с глад и безсъние
и аз ... също и аз...
в тези сутрини...разплитам безмилостно времето
и те чакам на вратата на общия сън...след.