довечера - каза ми - затвори прозорците
ще дойде удушвачът с нежни бели ръце
по тънките му дълги и хладни пръсти
не ще познаеш никакви белези
ще се представи за жена на дългия ден
довечера - каза ми - ще разбереш свободата
и дългата похот, и тъмната плът, и верния страж,
и малката уличница, и мъдрия белокос крадец
ще ги видиш един след друг - лицата им
като портрет на стената ще се влеят
в едно единствено очертание
угризение е паметта
и разговор е мълчанието
затвори плътно, закови прозорците
свободата ще се настани в тялото ти
и ще започне да се разраства
до нужда без патос
до разрив до ужас до всякакво болно безсилие
кой ще те съблече тогава от огромната дреха
кой ще ти прости за мъртвината на усета,
за грехопадението и раздразнението от светлината...
залости
свободата е съвест свободата е съдник
свободата е мъж и жена и желание
но докога им отваряш доверчиво вратата си,
докога им постилаш своите собствени длани
докога се простираш в унинието от липсата им

доразкъсваш посланието на малки кървави части

но си гладен...
гладен и сам в студената стая
затвори прозорците