Saturday, November 4

моят дневник
не е моят портрет
не е самонасилие
не е желание
за сношение с нечии мисли
да вървят по дяволите
всички приближени
прочели стъкленицата на смисъла
и внимателно поставили обратно
всяка мисъл има свое място?
разрешително за спомени
е писаното слово
легализират правото
да си потентен в думите
а аз пиша по-фригидно
отвсякога
никакво удоволствие
никаква
тръпка
по пътя
от петите до бедрата
никакъв смут
за началата
и края
за наличията
и поличбите
нетрайни са

възли за ръце
възли за очи
възел за сърце
накъсан разсъдък
насажда противоречия
така обичам
кратките влечения.
за малко
да се съединя
с липсващата част
на пъзела
но се привързах
към един вълк
сега му посвещавам
стихове
и знам какво искам
поне за част от секундата
се замислям
каква мога да бъда
ако не му писне

.
хм.

моят дневник
не е портрет
не е скица и не би имал продължение
ако гледаш така на него
толкова лесно ли ще обесиш
това дете което се катери по мен
и вече почти ми стига до раменете...
обвиненията винаги са нелепи
оправданията не по-малко

не обичам да се защитавам с факти
не обичам да оспорват разкъсването ми
знам откъде как и точно докъде кървят стремежите
просто притисни раната всичко е до скоро
всичко е премеждие дълго колкото изречение
но просто не е време

този ред е недовършен...................

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO