израждам малки остри игли
първото им дихание
се забожда в кожата ми
добре дошли на белия свят
хиподрум на плътта
ще заобичате този изглед
панорамата на безсмислието

безчувствена към устните си
безразлична към челото си
блъскам го в бялото на листа до болка
но какво значи тя
щом като
давам живот на остри затишия

нищообмен
нищоскорост
нищоплан
на нищосмислие
и се усмихвам

израждам иглите
от нищото
добре дошли
на ближния гръб
и честито