Saturday, November 4

ти и аз като съвпадение

около твоя дом затрупан с листа
вчера първия бял прашец от съня ми се спусна
заобиколи твоята къща в покрайнините на града
знам вътре завеси се спускат от пода нагоре
грамофонът и дървена маса във кухнята
посрещат
нискострелните звуци
влетели през тесния отвор на ключалката

носталгичен шум от железница
аз бях с онзи влак
ти беше целта на онази гара

стоим в твоя дом
от твоя прозорец
аз режа студените лъчи на звездите
с медта на мислите ги разтапям
пламнали форми живот - помисли си ти
но не посмя да го кажеш
:)

днес
ноктите на луната
оставят небесни резки
нежността на студените ми коси
по шията ти
щом се прибера
се увиваш около тях
и нашепваш топло

"този студ не е истина между нас
престава да бъде истински
този студ навън"

твоят дом затрупан с листа
и бяла сипкава скреж
сега е убежището
от което ми каза "влез"
и аз те послушах като
диво трептене на вятър
диви звуци
ниско пълзят ръцете ми
на три стъпки от пода
аз пея ниско
ти пееш наум

споделяне на видения в спиралата е решение

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO