One more cup of coffee for the road,
One more cup of coffee 'fore I go
To the valley below.
Bob Dylan

*

няма прозорци
той разтваря ревери
и вижда слънцето със сърцето си
копчетата му са облечени в кадифе
и приличат на едри кафеви зърна
броеницата в краката му е безкрайна
и той я гледа по пътя от спалнята до кухнята
и дните се спъват по пътя
и часовете се спъват във пътя
и минутите - траят секунда
преплетени от значения
в краката на един непукист

няма врата
той отваря очите си без да влиза в света
само с пейзажа от въображаемия балкон
вижда кубетата които светят сутрешно и зелено
отпива от две различни кафета
и трепери - по свой собствен начин
незабележимо разхожда Кофеин
хванал ръката й и така
стотици кратки отсечки и паузи
по дължината на телата им

...