в лилавостенни чашки
цветята са шепот
на дъжда и слънцето
когато ни няма
да разговаряме
настървени от време
вятърна мелница
разказва
как веднъж видяла
мълчалив конник
но никой не й повярвал
това не e
измислена история
чух я от аромата
на едно цвете
с прекъсната аорта
и сок по устните
понякога се страхувам
че няма кой да ме заговори
когато стените ми полилавеят
и чашката се свие на входа
задушаването на цветовете
когато няма дъжд и слънце
да проговорят