В наследство оставям ти сутрешната мъгла
Окото ми е ниското бледо слънце,
което преглъща попарен въздух
Окото сълзи в студа
и заравя сетивото си в облака -
решено на слепота
аз не бих могла да те видя преди себе си...
Облечи се в мъглата,
припомни навикът -
вдишай краткия живот на цигарите
Бъди свод и белезникава светлина
Наследи самия себе си
---
Красив остатък сме
залог за бъдеще
рисунки от потънал свят
във дланите на Новата земя
събрани в шепата на Предположението
---
Събуди се с песента, в която той си забравил чадъра
и се надява да не завали. И пееше сякаш наистина има надежда!
Ти пееш, а аз се заслушвам като чадър зад вратата и се усмихвам валежно :)
---