Tuesday, December 5

---по път---

В наследство оставям ти сутрешната мъгла
Окото ми е ниското бледо слънце,
което преглъща попарен въздух
Окото сълзи в студа
и заравя сетивото си в облака -
решено на слепота

аз не бих могла да те видя преди себе си...

Облечи се в мъглата,
припомни навикът -
вдишай краткия живот на цигарите
Бъди свод и белезникава светлина
Наследи самия себе си

---

Красив остатък сме
залог за бъдеще
рисунки от потънал свят
във дланите на Новата земя
събрани в шепата на Предположението

---

Събуди се с песента, в която той си забравил чадъра
и се надява да не завали. И пееше сякаш наистина има надежда!
Ти пееш, а аз се заслушвам като чадър зад вратата и се усмихвам валежно :)

---

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO