небето не отвръща
на студения хоризонт с любов
хоризонта се подвига
и пресреща по вертикала
вледенената смърт по-рано
по-рано отколкото
може да стигне
една звезда
краят на своя път
мах напред мах напред
изстрелване
сърцето сърцето
извън орбитите на очите
пустинята прибира
вкълбените сетива
пустинята е Ново жестоко Слънце
Писания указ се разкъсва
и първата дума увисва обесена на смисъла
---
собствената ни неслученост
е пораждане на подивял полет
рисуваш дълбоко
безвремието те гледа
стъпало по-долу
и иска като теб да разбира
нестореното
иска да изпитва вместо теб
болезнения мах на крилете
и смъртоносните пристъпи
вдъхновения след които
не сме ние не си същата
вчера е аксиома
усещането е преди доказателството
преди да напишеш
Законите на съзнанието
те са вече отрязани топли пети
леви предсърдия във които смъди
преди и след написаното
---
синьо крило
разрязва вените
на съжденията
и ги прави
смъртни съмнения
там където лежим
в безвремие
е топлокръвна паст
вчера ни е рисувала
пеперудата в полет
минута немвменяемост
ражда секунди заедност
усещам те
ти го доказваш
---
сезонът на разумната смърт
когато снега е от синьо мастило
липсата на устни целува
студен поток Незаченато време
вталявам събличам синята кръв
и се изплъзвам от ухото на иглата ти
тънък шнур
и капчици
до теб
на възглавницата
тънък шнур и капчици
до теб на възглавницата
мълчалива утрин
---
пробивам течението
червеното плува
повърхността
изписана
по клепачите
това са рани
от пробиване
по-добрата половина
е винаги остро парче
писец остра шега
нихилтна ирония
слаботелесен клоун
пресича моста и прочита
...
в реката
7 листа
от дървото на Истината
на студения хоризонт с любов
хоризонта се подвига
и пресреща по вертикала
вледенената смърт по-рано
по-рано отколкото
може да стигне
една звезда
краят на своя път
мах напред мах напред
изстрелване
сърцето сърцето
извън орбитите на очите
пустинята прибира
вкълбените сетива
пустинята е Ново жестоко Слънце
Писания указ се разкъсва
и първата дума увисва обесена на смисъла
---
собствената ни неслученост
е пораждане на подивял полет
рисуваш дълбоко
безвремието те гледа
стъпало по-долу
и иска като теб да разбира
нестореното
иска да изпитва вместо теб
болезнения мах на крилете
и смъртоносните пристъпи
вдъхновения след които
не сме ние не си същата
вчера е аксиома
усещането е преди доказателството
преди да напишеш
Законите на съзнанието
те са вече отрязани топли пети
леви предсърдия във които смъди
преди и след написаното
---
синьо крило
разрязва вените
на съжденията
и ги прави
смъртни съмнения
там където лежим
в безвремие
е топлокръвна паст
вчера ни е рисувала
пеперудата в полет
минута немвменяемост
ражда секунди заедност
усещам те
ти го доказваш
---
сезонът на разумната смърт
когато снега е от синьо мастило
липсата на устни целува
студен поток Незаченато време
вталявам събличам синята кръв
и се изплъзвам от ухото на иглата ти
тънък шнур
и капчици
до теб
на възглавницата
тънък шнур и капчици
до теб на възглавницата
мълчалива утрин
---
пробивам течението
червеното плува
повърхността
изписана
по клепачите
това са рани
от пробиване
по-добрата половина
е винаги остро парче
писец остра шега
нихилтна ирония
слаботелесен клоун
пресича моста и прочита
...
в реката
7 листа
от дървото на Истината
